Литературно-интерпретативно съченение на стихотворението "Българският език" на Иван Вазов ....

Стихотворението “Българският език” е поетически израз на Вазовото преклонение пред силата и красотата на родното слово...

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятията: Родина, Свобода, Безкористност, Себеотрицание.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Възрожденската епоха винаги поражда най– дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните робски години с бурните си събития, с борбите и героите вълнуват поета...

Одата "Българският език" е сред най-популярните творби на патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано като отговор на обвиненията за грубост и немузикалност на родното слово...

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческата полемика да защити българския език.

Писателите от кръга "Мисъл" предпочитат психологическия анализ пред социалния и фактологическия.

Увод: Въпреки модернистичните си възгледи Славейков създава едно дълбоко,хуманно и народно творчество,защото индивидуалистичния култ към гордата личност е съчетан с хуманистично отношение към човека,любов към народа и неговите традиции....

Иван Вазов е всепризнат майстор-ваятел на българското слово и горещ поклонник на родния език. За поета патриот е национален чест да отстоява правото на нашия език да съществува и да се развива...