Мотивът за вграждането е важен за текста по много причини. За българската възрожденска поезия той е носел много ясно представата за ужас, болка и (женско) страдание. ако разгледаме строежа...

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Несъмнено показва образа на една силна, трудолюбива, физически и духовно красива българка, затвърждавайки чрез този образ изконтите български ценности...

"Изворът"на българското достойнство остава завинаги "вграден"в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на белоногата".Красивата легенда за Гергана,останала вярна на любимия си към българското,звучи с

Тема върху образа на Гергана от "Извора на белоногата" от Пенчо Славейков.

През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата. Още дядо Славейков в своята поема за извора на българската чистота и неизкушеност пред

Есе върху "Извора на белоногата". В есето трябва да се сравнят цитатите "Хубаво всичко на село, охолно, аго, на воля" и "На Стамбул да те заведа да видиш де е хубаво, да познаеш що е охолно"...

Пътят на текста е несъмнено не само път на завръщането, но е и път между мъжа и жената, между господаря и робинята, между извора и чешмата.

Индивидуалната житейска криза на поета, оказва влияние на неговото творчество. Той решава да създаде поема, в която главната героиня е изправена пред житейски избор. Тази своя идея той въплащава в образа на Гергана.

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века