Непосредственият сблъсък между живота и смъртта отвежда по драматичният път на творбата......

Във време на потисничество и произвол всеки път е страшен...............

На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града.

Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата. Така поетът преосмисля и възрожденския призив „Свобода или смърт”.............

Житейският път на “огняроинтелигента” Никола Вапцаров е кратък и насилствено прекъснат в разцвета на творческите и житейските му сили. Поетът се сблъсква с всевъзможни трудности, трагедии и разочарования, но не плаче в рими за собственото си страдание.

Неговият незабравим образ писателят възвеличава в първата ода от цикъла „Епопея на забравените" - „Левски", в разказите „Чистият път", „Из кривините", „Апостолът в премеждие" и в повестта „Немили-недраги".

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най любя на света

Чистият път. Епизод из живота на Васил Левски. (Подробен преразказ от името на неутрален разказвач)

Детството е голям и основополагащ етап от жизнения път на всеки човек. Така започва първа глава от книгата "С погледа и претенциите на децата"...