В цялото творчество на Йордан Йовков засяга вечните теми и проблеми за духовния свят и красотата на личността, за универсалните и непреходни човешки ценности, за добротата, любовта и хармонията.....

Песента е универсална форма на движение и промяна. Песента е метафора, която побира разнообразните чувства и преживявания на лирическия аз. Но когато песента е въплътена в образа на майката, тя най-често е плач....

Не само в живота, но и в литературата има очевидни неща. Сред тях е красотата на Йовковия свят...

При прочита на „Черна песен” буди интерес още самото заглавие. Песента в митолочитен план представлява инструмент на ритуалното, докато метафоричният епитет „черна” се свързва с нощта, със скръбта, дори със самата смърт...

След войните, които България води в началото на ХХ в., и след последвалата национална катастрофа, българските творци започват да търсят нови пътища, за да достигнат до човека и неговия свят.