Поведението на Николчо – път към падението и нравствената деградация / (съчинение разсъждение върху повестта “Мамино детенце” на Любен Каравелов)

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Болезненочувствителен към всичко, свързано с национално-историческото и духовното битие на България, Вазов не може да остане безразличен към някои ...

Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията, от една страна и от друга приобщаване на националните духовни ценности към световните. Творчеството на

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане

Като своя герой отец Сисой Елин Пелин може да каже: „Недостоен съм... по снизхождението си към грешните". Вероятно затова творчеството му няма тенденциозен характер, а е изпълнено с любов и разбиране към човека. Както сам признава, той създава разказ

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор

Характерно за Дебеляновия човек е отчуждение от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в една действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана. Сетивата му са невъзприемчиви към материалното, към видимия свят. Негово

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветит

Заглавието звучи като послание, като изливане на лирически чувства, като обръщение към друго близко същество. Братът е носител на идеята за кръвната връзка, за родовото, той е част от пространстовото на дома. Първият стих потвърждава това очакване, звучи