В дълбочината на стихотворенията на Ат.Далчев се крие пределно субективно усещане за човешкото страдание и безутешност.Чувства се противоречието между неговото поетично "аз" и света и с неспокойните въпроси за човешкото страдание и смъртта...

Първият прочит на лириката на Атанас Далчев неминуемо оставя усещането за наличието на предмети и затворени пространства. Стаите, стените, вратите, прозорците - тези пространствени ограничители – задължително фигурират в изследванията върху творчеството

Поезията на Атанас Далчев се вписва в границите на модерността с най-ярките черти на това понятие, вложени в него през 20-те години на ХХ век

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

Поезията на Атанас Далчев се определя като постсимволистична, като в неговото творчество се появява ново средство за емоционален израз – предметизмът.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Поезията на Далчев се появява през 20-те години на 20 век и се оформя като радикална опозиция на символизма. Далчевата поезия изгражда пространства населяване от вещи, пространства, в които властва самотност, обезлюденост, неживот.

През 20-те години на XX в. Атанас Далчев въвежда в нашата поезия своеобразен художествен свят, в който предметите имат свой живот...

В стихосбирката си "Прозорец"(192б г.) Далчев създава чрез поетиката на "новата вещност" пренаселен с предмети художествен свят...

Поезията на Далчев е поезия на философски размисъл, на вгълбеното наблюдение и самонаблюдение. Един от основните проблеми в художествения му свят е проблемът за познанието, за книгите и за интелектуалният опит...