Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор..........

Още със самото заглавие на творбата ("Елегия" - тъжна песен) поетът определя основната идейно-емоционална атмосфера. "Елегия" създава може би най-ботевския образ на българския народ...

Лирическият човек в поезията на Д. Дебелянов изминава сложен, разнопосочен и труден път в търсене на смисъла на земния живот и на предпоставките за единение с вечността...

Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор в Двадесета и втора песен на Илиада

Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

Епос – епичните творби се опитват да създадат образ на времето, за което разказват. В тях има случки и събития. По-големите жанрови форми правят характеристика на цели епохи /романът "Под игото" , поемата "Кървава песен", мемоарите на

Поемата "Песен за човека" гради своето виждане за човека, като разкрива как и извършилият злодеяние има право да се завърне към човешкото у себе си, а от друга страна, как заобикалящите го хора следва да възприемат и да отреагирват на неговото п

Елегията възниква от древногръцката погребална песен. Както всички лирически форми и античната елегия е метрически оформена, стандартизирана. Структурните й особености (и смисловото изграждане) се определят от елегичния дистих...

Името Вапцаров се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента...

I. Епоха-Личността и творчеството на писателя 1)Авторът разкрива една действителност,в която животът е представен като жесток и съдбоносен сблъсък на идеи, принципи, идеали, цели: "човекът във новото времe."