Като певец на човешка хармония Йордан Йовков издига в творбите си мярката на вечните християнски ценности, противопоставяйки ги на духовната криза през 30-те години на ХХ век...

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...

При прочита на „Черна песен” буди интерес още самото заглавие. Песента в митолочитен план представлява инструмент на ритуалното, докато метафоричният епитет „черна” се свързва с нощта, със скръбта, дори със самата смърт...

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

След войните, които България води в началото на ХХ в., и след последвалата национална катастрофа, българските творци започват да търсят нови пътища, за да достигнат до човека и неговия свят.

Творбите на Йордан Йовков изграждат цялостен художествен свят, провокиран от основния екзистенциален въпрос ...

Заглавие; Идея; Символика на песента в стихотворението “до моето първо либе” ...

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература...

Анализ на "Песента на колелетата"

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.