Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Би било много опростено, ако се съгласим с твърдението ,че „Дервишово семе „ е красива и жестока приказка за любовта.

В общество на егоизъм, злост, скъперничество и поквара най- уязвими и деликатни са чувствата на синовна и родителска любов, на любовта между мъжа и жената. Героят на Балзак, дал заглавие на произведението, е уязвен в бащината си гордост..

За да разберем добре Крадеца на праскови е необходимо да се вгледаме добре в ситуацията разкрита в повестта.Нейн център безспорно е любовта между застаряващата полкивнишка жена Елисавета и сръбския военнопленник Иво Обретенович...

Разказва се за любовта, пламнала по време на Първата Световна война м/у Елисавета и Иво Обретеновеч.

Земна, изпълнена с първичните усети на изначалното в човешката природа, е поезията на Елисавета Багряна. Духовната изтънченост на стиха придава особено настроение на посланията, в които е скрита непозната виталност.

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести.

Още в началото на повестта Елисавета впечатлява с красотата си. Налага се като отрицание на военната разруха и грозота. В продължение на цялото повествование писателят е вгледан в жадната й за любов душа, в надеждите й за бъдещето, в развитието на ценност

ЕСЕ ЗА ЛЮБОВТА И ЧУВСТВАТА

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?