Петко Славейков е ярко олицетворение на титаничните стремления на Ренесансовия творец....

Сега чета "Изворът на белоногата" и се питам къде е днес Гергана? Къде е нейния патриотизъм и родолюбие, нейните градини с живи цветя? Къде е неискушения човек..... .

Изворът на Белоногата е една от най-хубавите творби в българската литература. Поемата е създадена по народно предание, поетът обръща поглед към миналото на своя народ за да потърси в него примери за патриотизъм, национална гордост и морални ценности....

Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер..

“Изворът на белоногата” е може би най-обичаната творба на П.Р.Славейков. Написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Поемата е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроенията на автора...

Красивата легенда за гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков...

Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка..

Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер.

Изворът на белоногата