В своя разказ "По жицата" Йордан Йовков пресъздава мотива за човешкото страдание чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрайните добруджански пътища, водени от надеждата да

Йордан Йовков е един от големите български писатели-изключителен майстор на краткия разказ.Той е емоционален, проникновен, изпълнен с разбиране и съчувствие към болката, радостта и тежненията на хората.Ярко доказателство за това е неговият разказ....

В разказа си "По жицата", Йордан Йовков разкрива красивата душа на един от своите герои – Петър Моканина. Чрез своите благородни постъпки той помага на едно изпаднало в отчаяние семейство да поеме по пътя на надеждата и вярата...

"По жицата" е един от най-тъжните разкази в българската литература, една среща с човешкото страдание и с безпомощността пред непреодолимата беда. Йовковият разказ създава усещането за безсилието на състраданието и съчувствието...

Още с първото изречение авторът подготвя за несретата на героя: „Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току тъй, а го гони някаква беда.”

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.