Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

Петко Рачев Славейков издава своята поема „Изворът на белоногата” през 70-те години на XIX век, когато въпреки вече поставените основи на духовно пробуждане у обикновения човек все още липсва вътрешният порив, който би го довел до свободата...

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка..

Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер.

Изворът на белоногата ЛИС

Изворът на Белоногата “ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество...

Образът на Гергана - въплащение на народния идеал