Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Говори се, че най-ценният дар, който е даден на нас, хората, е животът...

Животът и изпълнен с много изненади, с много препятствия, срещи с различни по характер хора. Така както преди няколко дена мой познат, който аз действително не познавах много добре, ме попита: "Какво обичаш най- много?"

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Животът е пътешествие. Нямаме карта. Само едно сърце-компас...

"И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-