В първия текст авторът Александър К. Бурмов прави задълбочено представяне на състоянието на българската литература в периода 1806 – 1879, като насочва вниманието на читателя главно към причините за слабото развитие на книжнината през този период.

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

Този стандарт съдържа правила за цитиране и описание на цитираната литература и примери, илюстриращи прилагането на правилата в различните случаи. Стандартът се състои от две части: А Цитиране в основния текст и Б Списък на цитираната литература.

Целта на настоящата разработка е да се направи сравнителен анализ между два текста – Увод от Ал. Бурмов и Предговор от Маньо Стоянов към Репертоар на българската възрожденска печатна книжнина...

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност...

Неведоми са пътищата Божии. Пред всеки рано или късно се изпрачва стълба. Стълбите водят нагоре. Като всяко нещо обаче в този живот – има две лица.

Яворовият лирически човек е раздвоен от парадоксалноста на любовното желание........

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,

Стихотворението е в сонетна форма - две четиристишия се вглеждат в миналото, а двете тристишия - в настоящето на героя.

Ботев изявява публицистичния си талант още в Каравело-вите издания „Свобода” и „Независимост”. Там две от големите фигури на българската литература и Българското възраждане съвместно създават поредица от блестящи публицистични материали.