Всичко, което е създал Иван Вазов, ни убеждава, че той вярва в своята величествена мисия на духовен водач на нацията, на народен трибун, вдъхновител и пророк. Наистина, такъв е бил в своето време.

За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветит

Неслучайно Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове.

С разказа "Иде ли ?" Иван Вазов се стреми да свърже в съзнанията ни войната с многото болка и страдание, която причинява тя на хората. Болка от това, че млади момчета остават мъртви в гробове сред полетата.

Едно есе за Иван Вазов,свързано с неговия творчески път и неговите произведения.

Жизнен и творчески път: "Отечество любезно, как хубаво си ти!", "Българският език"; Темата за родното и формирането на националния космос в поезията на Иван Вазов.

Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Иван Вазов- "Епопея на забравените"- история, национална идеология, поезия...