Последният разказ от Йовковия цикъл"Старопланински легенди" интерпретира проблеми, общи за целия цикъл, - за измеренията на вечността и на човешкото битие, за доброто и красивото, за мъдростта и лудостта, за чудесата в живота и живота като чудо.

Ако приемем метафорично, че Елин Пелин прави крачка напред в развоя на българския разказ в сравнение с Вазов, то Йовков по думите на Искра Панова прави крачка встрани – към проблемите на човешкото, към морално-етичните и психологическите драми.

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа. Изключите

Стремежът към добротворчество и красота в разказа "Песента на колелетата" от Йордан Йовков; Идеята за човешкото братство в разказа "Серафим"...

В своя разказ "По жицата" Йордан Йовков пресъздава мотива за човешкото страдание чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрайните добруджански пътища, водени от надеждата да

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата-агресия, породена от често пренебрегваната истина, че човекът е част от...

"По жицата" е един от най-тъжните разкази в българската литература, една среща с човешкото страдание и с безпомощността пред непреодолимата беда. Йовковият разказ създава усещането за безсилието на състраданието и съчувствието...

Цялото Йовково творчество представлява опит да се осмисли човешкото битие, да се разгадае тайната на човешката душа. В прекрасните си разкази писателят възпява човека....

Драматичният конфликт в разказа е породен от нарушаването на установените норми. За Йовков проблемът за греха и възмездието представлява възлов нравствено-философски проблем и предопределя стойностните измерения на човешкото битие..

“Крадецът на праскови” – една от най- забележителните повести в българската литература. Емилиян Станев я замисля още през 1936г., но едва през 1948г. Тя за пръв път е отпечатана. Авторът ни представя сложния проблем за човешкото щастие...