Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Еволюционния процес усъвършенства способността на човека да говори и мисли. Още от самото си раждане човекът притежава известна степен съзнание, което липсва при животните.

В поезията на Вапцаров човекът е многолик – той мечтае, страда, бунтува се, греши. Той обича и мрази, гневи се и пише стихове. Груб и възвишен, Вапцаровият човек търси смисъла на своя живот в един свят на несправедливост и жестокост и тръгва по своя...

Наричан безспорно геният на българската литература, Христо Ботев е човекът, осъществяващ както в поезията, така и в живота си идеята за национална независимост, възможна единствено по пътя на революцията...

Човекът е живо същество с мисли и чувства, той трябва да е свободен да изразява мнението си сред другите индивиди...

Сборникът "Декамерон" е характерно произведение за ренесансовата епоха, където човекът е представвен като мярка на всички неща. Вниманието е изцяло насочно към човека, освободен от забраните на Средновековието и устремен към щастието...

След осъществяването на целите си, главният герой отново се връща към топлината, красотата и надеждата, която обичта ни носи. Човекът е сам в омразата си, но никога не може да оцелее самостоятелно в моментите, когато сърцето...

Релацията "Човек - град" е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото...

I. Епоха-Личността и творчеството на писателя 1)Авторът разкрива една действителност,в която животът е представен като жесток и съдбоносен сблъсък на идеи, принципи, идеали, цели: "човекът във новото времe."