Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

В поемата човекът е представен по два начина - жесток и невинен, той е и добър, и лош. Първият начин го характеризира като като същество, лишено от чувства и морал, загърбило всякакви патриархални и човешки ценности.

" На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана". Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов " Дервишово семе" метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът....

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Героите от разказа на Чехов „Човекът в калъф” осъзнават, че живота не е скучен и безрадостен, а ограниченията, страхът и глупостта го обезсмислят. На хармонията и красотата в природата контрастират деформирането и умъртвяването на човека, който сам се....

Човекът и родовият свят в Ботевото стихотворение

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на инди¬вида. В митологичен култ са издигнати ...

„Ветрената мелница“ – природата, човекът и човешката природа

Доброто и човекът в разказа

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.