Цикълът “Сън за щастие” на Пенчо Славейков съдържа 93 миниатюри и е най- представителната творба за лирика. Според Боян Пенев те представляват една лирическа поема,чието начало представя бодростта и вярата които са неизменни спътници на младостта...

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Лирическата миниатюра „Самотен гроб в самотен кът” е заключителната творба в стихосбирката „Сън за щастие”.

В стихосбирката „Сън за щастие“ мотивът за пътя не е еднозначен - той символизира и реализацията на действеното, активното начало у човека, и търсенето на ценности в чисто личен план....