И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Дошъл е денят за годишния изпит в Бяла черква. Момичетата от девическото училище пристигат, пременени от майките си,развълнувани и красиви като пеперудки в този пролетен ден.

Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.

"Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка." Всеки ден от живота се сблъскваме с тази фраза. Хората постоянно съдят другите. Но истината е, че никой не е безгрешен. На света няма човек , който да не е съгрешил поне веднъж. Няма перфектни хора..

От древността до наши дни човечеството не е преставало да претворява в митовете, легендите, фолклора и в съвременната фантастика свои версии за състояли се или възможни срещи с представители на извънземни светове.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

В днешния забързан и изпълнен с трудности ден всеки иска да постигне нещо значимо в живота си. Успява само този, който има определени качества, най– важен от които е волята.

Поредният дъждовен ден. Времето беше мрачно и студено. Е, типично за есенния сезон, но аз нямах търпение да идва вече пролетта.

Мотото на разказа цитира стар летопис, който говори за времето на чумата. Текстът въвежда не събитието, а слуха за него: "Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкова много...