Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен
с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на
краката...
В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.
Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него.
Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.
В началото на разказа Серафим е представен през погледа на Еню. Най-силно впечатление прави палтото – "разнищено", "оръфано", "навред продупчено", "навред кърпено"...