"Днес след творчеството на двамата Славейковци, Ботева и Яворова, българската художествена литература ясно определя своя образ и сравнително по-трудно се поддава на характеристика. В тяхната поезия се таи нейната вътрешна сила, в тяхното вдъхновение

Поезията на Пейо Яворов е израз на напрегнато и драматично творческо търсене на истината за човека. Тя разкрива екзистенциалния възглед за противоречивата и сложна участ на човека и битието и така изразява драмата на модерната душа...

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.

Яворов е поет от европейска величина ,творец с изключителна сила на художествена самоизява ....

Темата за любовта е една от основните в поезията на Пейо Яворов. Концепцията на поета за нея е, че любовта отминава с времето, а времето няма власт само над неизживяната любов.

Личният, интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на чувствата и изживяванията. В него отекват отгласите от голямата му, непозволена и невъзможна любов с Мина Тодорова и вълнуващото, но нелеко брачно съжителство с Лора Каравелов

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) се ражда на 1 януари 1878 година в Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му — неука домакиня.

През 1896 г. в сп. „Ден" печата първото си стихотворение „Пролетна жалба на орача", по-късно преименувано в „На нивата".

Жизнен път и творчество