В далечната 1924 година при главния редактор на сп. "Детска радост" – Ран Босилек, идва млад мъж, който носи няколко свои стихотворения. Те са подписани с псевдонима Разцветников. Щом ги прочита, именитият писател разбира...

Разказът е публикуван за пръв път 1924г. в списание "Златорог". 1926г. излиза сборникът "Последна радост", който получава при второто си издание през 1933г. името "Песента на колелетата колелетата"...

В разказа Йовков разказва за милостта и състраданието на главния герой. Как милосърдието към нуждаещиге се дарява тиха радост. За добротата и щедростта на един беден, "чудноват", както го е нарекъл автора, човек....

Когато представя войната, Йовков бяга от всякаква едностранчивост. Като цяло той осмисля войната като зло, но присъствието й в творчеството му включително и в "Последна радост" е многопланово...

Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости ...

Любовта... Какво велико чувство! Лъч надежда, светла радост, сладко опиянение.

Още от ранна детска възраст всеки българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче". Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: "Българин да се наричам - първа радост е за мен"....

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Изгубеното е донесло страдание на индивида, но си струва заради любовта. От творбата струи светлина, радост, дори своеобразната свобода, която е намерена по друг начин. Силата е ясно изразена, нова сила, друга, по-различна....