Поемата “Септември” е един от кошмарите на българския дух. В нея художественото време е сбито като в сън. Времето е сгъстено до параметрите на взрива. Освен това е нереално, размествано и пресглобявано.

Състоянието на сън Вапцаров използва в стихотворението ,,Прощално''............

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Стихосбирката "Сън за щастие" е една от най-значителните творби на Пенчо Славейков, която оставя авторът като утвърден лирик в българската литература...

Лирическата миниатюра „Самотен гроб в самотен кът” е заключителната творба в стихосбирката „Сън за щастие”.

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие"...

Образът на Пътя не само динамизира пространството на лирическия свят в "Сън за щастие", той и свързва отделните лирични миниатюри-фрагменти от образа на света в единно лирическо пространство

Анализ на миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" от книгата на Пенчо Славейков "Сън за щастие"...

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

Стихотворението представя диалогична ситуация, в която нереалното е въплътено в един от участниците в диалога(Фернандес), или по-точно в неговия сън. Но Фернандес не живее в съня, а е изобразен заедно със своя събеседник(Лори)...