"Фрина", "Сърце на сърцата", "Cis moll", "Ралица", "Бойко"...

Високите паратекстуални напрежения в Пенчо-Славейковата лирика са част от културния й образ и представа за творческия облик на поета.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ САМОТНОСТТА НА ПЪТЯ В ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (”Ни лъх не дъхва над полени...” и “Самотен гроб, самотен път...”)

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете ...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.