Онзи ден попаднах на едно интересно стихотворение написано от една жена: Ще дойде ден, когато в някой галактически ресторант ще попитат сина ти: - Ти от коя планета си бе, човек? - oт Земята! - Че там не сте ли се изтребили напълно?! .

За много хора България е една незначителна държава на земята. Други пък не знаят , че тя съществува , ала мен не ме вълнува това. Аз знам, че съм българка и обичам моята родина....

Свободата е едно от най-хубавите чувства на земята. Тя е незаменима, защото човек или е свободен, или роб. В тълковния речник за свобода е казано: липса на ограничения, възможност за упражняване на волята, лекота на действието..

Аз съм Боне Крайненеецът, последната седмица беше валяло постоянно, земята се беше напоила хубаво. Вече времето се е оправило и аз мога да отида на нивата. Впрегнах своите две крави Белчо и Сивушка и се отправих към нивата....

Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

Това отново изглежда като чудо. Неслучайно авторът рисува толкова въздействащо природната картина на утрото: може би той вече е обикнал земята заради нейната красота...

Казват, че да бъдеш майка е най-великото щастие на земята. Но да бъдеш майка е и призвание и голяма отговорност. Няма нищо по-силно от майчината обич. Тя присъства в живота на малкото дете, на порасналия младеж или девойка, на зрелия мъж или жена...

Есе на тема "Ако бях Планетата Земя...", взело участие в конкурс на РИОСВ В.Търново по повод Деня на Земята...

Вярата у Вапцаров в силата на прогреса е вяра в човешкия разум и в онази необходимост, която свързва хората в труда от всички краища на земята...

Род – толкова кратко и ясно. Дума, обединяваща всичко най-ценно на земята, криейки както сила, така и слабост..