Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Говори се, че най-ценният дар, който е даден на нас, хората, е животът...

Животът на жената е много труден , тъй като живее в един мъжки свят - свят , в който нейното мнение не е от значение. Едновременно с това тя има и много задължения и отговорности , които я карат да се гордее , че е жена.

Животът и изпълнен с много изненади, с много препятствия, срещи с различни по характер хора. Така както преди няколко дена мой познат, който аз действително не познавах много добре, ме попита: "Какво обичаш най- много?"

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо.