Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или природата. Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи.

Понятията волност, свобода, стихийност са много характерни за творчеството на Елисавета Багряна. В тях тя влага един нов смисъл, като така ги превръща в идеално описаниеза женската душа...

Страстен почитател на народната песенна традиция, Пенчо Славейков създава едни от най-великолепните си творби ...

Творецът съсредоточава вниманието си върху проблемите, свързани с правото на личен сърдечен избор. Разказвачът говори лаконично, живо и изразително за трагичната съдба на двама влюбени, които намират щастието си единствено в смъртта...

Литературно интерпретативно съчинение на тема "Вечната история славянобългарска"....

Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...

Периода след първата световна война се определя, като постсимволизъм - осъществява се своеобразна трансформация на естетиката в едно ново поколение млади поети, възпитани в духа на символизма...

Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) се налага в българския литературен живот през 20-те години на XX век. Първата и книга – "Вечната и святата"...

Първата стихосбирка на младата Елисавета Багряна “Вечната и святата” веднага е възприета от критиката като книга-провокация, както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи...