Йовков е един от големите майстори на българския разказ. Макар и да следва класическата следосвобожденска традиция на Вазов и Елин Пелин, неговата разказна техника прибавя оригинални моменти, достойни за гения на един голям творец. Йовков се придържа към

Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос

Смята се, стремежът към успех – придобиване на материални блага постигане на по-висок социален статус, уважение, престиж, самочувствие – е същностна черта на човешката природа...

Разказът "Една българка" ни пренася в жестоко и трагично време на погром, когато народният устрем към свободата е окървавен...

Дославянски писмен период - от 7 век до 886 год., когато Кирило-Методиевите ученици пристигат в Плиска. През този период се извършва преход от първобитнообщинен към феодален строй и усвояване на заварената култура, смесването й с донесената...

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Като своя герой отец Сисой Елин Пелин може да каже: „Недостоен съм... по снизхождението си към грешните". Вероятно затова творчеството му няма тенденциозен характер, а е изпълнено с любов и разбиране към човека. Както сам признава, той създава разказ

Насочва към научни дирения във всички сфери на познанието поради природната си изначалност да дава живот, да вдъхновява живот, да опазва живота, да определя както преходното, така и вечното в него.

Роден е в Ловеч. Баща му е офицер и загива в Междусъюзническата война. Вторият му баща също е офицер, но по-късно е тютюнев експерт. Майка му е интелигентна и ексцентрична жена, с интерес към литературата.

В произведението "Нощ" е поетична изява на синтеза м/у национално и модернистичното начало в осмислянето на драмата на личността ,тревожно лутаща се м/у полюсите на идейното и социално обезверяване и поривите към възвръщане на стремежите и идеал