В далечната 1924 година при главния редактор на сп. "Детска радост" – Ран Босилек, идва млад мъж, който носи няколко свои стихотворения. Те са подписани с псевдонима Разцветников. Щом ги прочита, именитият писател разбира...

Войната в прозата на Йордан Йовков /Последна радост, Белите рози, Земляци/ ..

Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

Любовта... Какво велико чувство! Лъч надежда, светла радост, сладко опиянение.

Творецът утвърждава, че животът е наистина живот, когато преминава в радост от ползотворния труд, от красотата в природата и в човешките отношения.

Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости ...

Изкуството е най-висшият изразител на човешката душа. То въпъщава в себе си чувствата на гняв, радост, любов, мъка. Синтезирайки всичко това, то се пречупва през призмата на автора, за да стане измислица, подражание или реалност....