Един от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов. По своето обществено съдържание, както и по степента на художествено обобщение, образът н

Спорът е дали дали бай ганьо е национален или социален тип. В последно време се налага мнението, че образът на бай ганьо е нереалистичен в тесния смисъл на думата, а е по- скоро емблема на националното, но не на неговите достойнства, а главно....

Иван Вазов е всепризнат майстор-ваятел на родното слово и горещ поклонник на българският език. За поета патриот е въпрос на национална чест да остоява правото на нашия език да съществува и да се развива. Одата Българският език е написана в отговор....

Образът на Евтимий в "Похвално слово за Патриарх Евтимий" Григорий Цамблак гради един богат, многопланов и същевременно единен, цялостен, монументален извисен образ на монаха, отшелника, исихаста Евтимий, на учителя...

От своето създаване до днес образът на Бай Ганьо неизменно е възприеман като емблематичен образ на българския човек. Това е така, защото алековият герой представя не толкова всички отрицателни черти на българина, които в различните етапи....

Образът на българката винаги е бил образец за красота и изящество. В едно от най–хубавите си произведения П.Славейков съумява така да съчетае всичко, че картината на тогавашната българка събужда в нас единствено гордост и възхищение....

Значението на ключовите метафори: нощ – роб – гняв, се разбира от поетическите им внушения. Образът на нощта въвежда смисловата опозиция мрак – светлина...

Образът на Ахил е може би най-сложният в "Илиада". Това е така, защото и характерът на героя е изключително противоречив. Той е темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите...

Съчинението разглежда творбата като част от символиката на Смирненски. Образът на цветарката като една от многобройните жертви на жестоките закони на социалните противоречия....

Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.