За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест

В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко

Роден е в Трявна. Син на един от нашите най-бележити възрожденски и културни дейци - Петко Рачов Славейков. Влиянието на бащата върху творческите концепции на сина е значително. Но може би още един фактор от личния живот оказва влияние върху формиране на

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители

Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Елин Пелин е един от първомайсторите на късия разказ в българската литература. Преди него е Вазов. След него - Йордан Йовков. Щедрият му талант съзрява бързо и твърде рано достига класическа висота. На 18-годишна възраст отпечатва първия си разказ...

В поемата "Тавански спомен" В.Петров рисува светът,видян през очите на влюбения герой и през очите на охладнелия от любовта.Ето защо един и същи свят изглежда до неузнаваемост различен;едни и същи предмети са едновременно красиви и непривлекател

Издадената от фараона заповед всяко новородено момче да бъде хвърляно в реката не е спазена от един човек,така едно малко момче остава живо и отраства тайно от знанието на фараона...

Разочарован от своите съвременници, Вазов използва за герой на текста един слепец, който познава само робството.