Не се срещал никой по пустите браилски улици. Декемврийската студена мъгла обхващала целия град и задушавала с отровния си дъх последните минувачи. Всички лавки и кръчми били затворени по това време...
Високо над града се издига статуята на щастливия принц, покрита цялата със злато. За очи има два сапфира, а на меча й грее рубин. Всички жители се възхищават на статуята. Сравняват я с петле на ветропоказател, сочат го за пример, виждат я като ангел...
Живея в село Кичук Ахмед, по ново Надежда, с жена ми и дъщеря ми Нонка. Ние сме бедно семейство. Аз ходя по селата и продавам хума, а когато слизам към морето, купувам храна за вкъщи. Единствената ни беда е, че не ни траят децата. Две – три ни измират....
Това е единадесетата глава от "Под игото" на Иван Вазов. В нея се разказва за изпита по българска история. Текстът е преразказан в сегашно историческо време.....