Диалогът - художествено средство на поетичния спор в "Песен за човека" на Никола Вапцаров.

Епос – епичните творби се опитват да създадат образ на времето, за което разказват. В тях има случки и събития. По-големите жанрови форми правят характеристика на цели епохи /романът "Под игото" , поемата "Кървава песен", мемоарите на

"Песен", "Доклад", "Думи", "Майка"- Никола Вапцаров.

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие"...

Неговото рождено име Димитър Иванов-така,често срещано и обикновено, че през 1897г.начинаещия литератор решава да го замини с по-рядко и по-поетично и избира звучното Елин Пелин,взето от една народна песен...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Чрез цикълът "Старопланински легенди" Йордан Йовков показва в нацйонален характер на българина дълбоки същтносни черти.С творчеството си се е обърнал към българското село,но не от гледна точка на неговите социални драми...

Персонажите са означени предимно със средствата на фолклорната стилизация, като заиграване- репликиране на клишета от народната песен. Тук любовта е измислено-красива, тя е извисено- романтична.

Жените са силни като бурното море,ослепителни като слънце,нежни като птича песен.Жените са най-великото чудо на Земята.Жената се е превърнала и в муза за творците.Нейната красота и всеотдайност са основен обект на творчески интерес от страна на творците..

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...