Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответ-ствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връ

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с по

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалн

Неговото рождено име Димитър Иванов-така,често срещано и обикновено, че през 1897г.начинаещия литератор решава да го замини с по-рядко и по-поетично и избира звучното Елин Пелин,взето от една народна песен...

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...

Тетралогията на Димитър Талев,едно от големите литературни събитея на петдесете години,е посветен на съдбата на българите в македония.Тази романова поредица описва глобалната светогледна промяна,настъпила у българите през възрожденската епоха...

Тетралогията на Димитър Талев, включваща романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", до голяма степен оправдава очакванията, отправени към един романов епос. Четирите п

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.