Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина...

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.

Творчески портрети на Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Димчо Дебелянов.

Диалогът, като същностен белег на универсален езиков контакт между поколения, епохи и култури, е реален израз на посланията, отправени от Яворовата драматургия към първоизворите на античния театър и драма, към модерната душевност на съвременника.

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Стихотворението "Градушка" е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.

Трагизмът в съдбата на селския човек в стихотнорението "Градушка" от Пейо Яворов...

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата...

Поезията на Пейо Яворов е израз на напрегнато и драматично творческо търсене на истината за човека. Тя разкрива екзистенциалния възглед за противоречивата и сложна участ на човека и битието и така изразява драмата на модерната душа...