Крадеца на праскови - Една невъзможна любов по време на война-есе по литература...

И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята? Дълъг, песъчлив път, загледаш ли се в далечината, не виждаш какъв е той. Бъдещето е неясно. Той е и като книга. Зададеш ли си правилния въпрос, тя се отваря там, където е отговорът.

Есе по литература върху произведението на Константин Преславски "Азбучна молитва".

Есе по "Разни хора разни идеали" на Алеко Константинов.

"Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни" Гьоте

Едно трогващо есе за нещата от живота и още нещо може би ...

Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Човек преживява и радости, и несполуки, ако има с кого да сподели радостта си, тя ще бъди двойна, а мъката ти ще намалее.