Диалогът, като същностен белег на универсален езиков контакт между поколения, епохи и култури, е реален израз на посланията, отправени от Яворовата драматургия към първоизворите на античния театър и драма, към модерната душевност на съвременника.

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Темата за любовта е една от основните в поезията на Пейо Яворов. Концепцията на поета за нея е, че любовта отминава с времето, а времето няма власт само над неизживяната любов.

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Стихотворението "Градушка" е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.

Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Сред Яворовите творби с особена художествена внушителност се откроява поемата "Две души". В нея е представено раздвоението на човешката душа и терзанията на лирическия Аз...

"’Ще бъдеш в бяло’’ е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.