Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Развитие на театъра в Древна Елада, значение, видове и характер на атическата драма, произход и особености на атическата трагедия, представяне на човека в трагедията.

Най-известна и обичана творба на Емилиян Станев е "Крадецът на праскови". Тази повест е емблематична за творчеството на писателя. "Крадецът на праскови" е творба за нравствения избор на човека във време на война...

Стиховете във "Вечната и святата" са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът...

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

Като свидетел на няколко войни, като патриот и гражданин, с прозата си за войната Вазов заявява и личната си позиция по този въпрос. Типичен пример е разказа "Иде ли?", разказ, роден от срещата на човека с жестоката война.

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики...

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.