Когато човек чете "Пролетен Вятър", "Дъга", "По пътищата ти вървях" и "Най-трудното", вижда три образа на Н. Фурнаджиев и не е лесно да намери общото по между им. Навярно за това всяка негова книга връща критиката к

В разказа "По жицата" писателят Й.Йовков разкрива нравствената красота на българския селянин чрез образа на Петър Моканина. Моканина е мъдър човек, който има способността да прониква дълбоко в човешката душа...

Образът на Пътя не само динамизира пространството на лирическия свят в "Сън за щастие", той и свързва отделните лирични миниатюри-фрагменти от образа на света в единно лирическо пространство

В края на действието се появва deus ex machina, защото суровата участ на злочестите брат и сестра трябва да бъде отсъдена от по-висшите, от Боговете. Съдбата им е сурова, но справедлива...

Образа на героинята е олицетворение на духовната атмосфера на народния дух.

Единствена цел за Шекспировия герой е да бъде човек и да открие пътя към своята лична съдба. Мъдростта,родена от болезнения сблъсък на духовните търсения с реалността, чертае трагизма в образа на Хамлет.

Преди да открои гласа на Бойчо Огнянов (образ с исторически прототипове Левски и Стоян Заимов) и образа на историческата личност Каблешков, Вазов откроява гласа на будното българско общество...

Главните образи в "Потомка". За българската жена и нейните стремежи за свобода.

В основата на творбата стои типична за големия град случка, изобразен е сюжета за пороганата красота. Открояват се три основни образа - погубената красота, прекрасната природа и градът чудовищен...

Събитията след погрома дават възможност на вазов за моралистична рефлексия над различните поведения - може би най-голяма е горчивината в прочутата фраза - "времената бяха настанали такива, щото юрдановците бяха прави и фратювците бяха честни"...