Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Иван Вазов е жив

Значението на делото на братята Константин-Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация....

Сред най-продуктивните и най-дълго устоялите жанрове на европейската средновековна литература се откроява рицарският роман. Неговата история започва около средата на 12 век, само няколко десетилетия след Първия кръстоносен поход, и завършва в началото...

1. Нова насока на бълг. книжнина. Дамаскини. - Ако разглеждаме едно книжовно произведение не само откъм езика, но и откъм съдържанието, ние с право трябва да смятаме Славянобългарската история на Паисий Хилендарски за първо произведение на новата...

Всъщност това е история за драмата на една жена,която среща любовта в неподходящо времеи място.Конкретно историческо време,върху което е проектиран сюжетът,е необходимо,за да създаде онова продоктивно напрежение,което трябва да подложи на изпитание...

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

След Втората Световна Война Емилиян Станев публикува повестта "Крадецът на Праскови" - една история за изконния женски стремеж към свобода, щастие и любов. Композиционно творбата може да се раздели на две части – налице е разказ в разказа... Де

Поезията на Никола Вапцаров е интересно явление в националната ни културна история.

Творчеството на гениалния Иван Вазов е необятно, включващо много образи и мотиви. Наред с образите на българския език, българската история, българските нрави, българския бит се нарежда и омайното представяне на българската природа.

Драматичната история на Йосиф ни показва много страни на човешкия характер, върху които не се замисляме, не искамеда се замисляме, защото волно или нволно, често постъпваме сходно водени от собствената си злоба и егоизъм.