В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.
В битовата поема "Ралица" с психологическа дълбочина Пенчо Славейков интерпретира мотива за надмогването на страданието чрез силата на несломимия човешки дух.
Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата "Епически песни". В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.
Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...
Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.
Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика
Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е всичко друго, но не и наивно-сантиментална творба със съзерцателна отвлеченост, която представя безметежна любов. Макар да проявява близост с народо-песенното начало, творбата разкрива "модерната"