Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

От другата страна ведата - бродница е персонаж, който извежда в страни от коловози на живота, разбиран като традиция,спокойствие , установен ред, послушание. Ведата е винаги другата, различната и поради това е самотната, кукувицата...

Според Елисавета Багряна любовта оправдава бягството от дома. Тъмнооката прабаба е избягала, следвайки своята забранена любов. Тя не се е подчинила на родовите норми, противопоставила се е на моралните закони...

Литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, "Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна.

Съдържа на кратко популярни тези на "Потомка"- Елисавета Багряна,"Зимни вечери"- Христо Смирненски,"Дамата с рентгеновите очи"- Светослав Минков,"Песен за човека"- Никола Вапцаров,"Крадецът на праскови"- Е

Стихосбирката "Вечната и святата"(1927г.)представя за първи път в българската литература интимните преживявания, мислите и чувствата на жената-майка, съпруга и любима. В една странна хармония се съчетават стихията на любовта с тъгата по изминали

План-анализ на произведението на Елисавета Багряна - Жена.

Векове наред българката е живяла на тази кръстопътна земя. И нейният дух е бил терзан от войните и кръстоносните походи...

Елисавета Багряна успява да наложи образа на жената – освободена от патриархалните норми, търсеща свободата, способна да изрази себе си и да наложи своя образ като силен и равноправен...

Стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - "вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя...