Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” е съкровенна поетическа изповед на лирическия герой в навечерието на предстоящата решителна битка за правда и свобода.

За никой друг български поет не е писано толкова много,както за Ботев.В това има нещодълбоко съкровено,неповторимо българско и вечно.Защото името му естанало символ на родината,то е неотделимо от народани -както Балканът от родната земя.То е частица от са

Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката

С цялостното си творчество Ботев надраства рамките на националното битие, прониква дълбоко във философската същност на социално-политическите явления и съединява в едно минало, настояще и бъдеще. Проблемите за борбата, свободата, патриотизма, вярата в сил

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Песента на Христо Ботев е песен на патриота и бореца и често се различава по своя плам от тази на останалите българи. В някои произведения песента се проявява като сантиментална и лъжлива мелодия, която поетът не разбира и отрича. Лирическият герой на Бот

“Ако Ботев учи как се пише историята с кръв, то Йовков учи как се гради цивилизацията с пот." - така синтезира промяната в ценностите на българската литература след войните Светлозар Игов. Всяка трансформация е болезнена, бавна и преминава или през с

Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си с националните борби на народа за своб

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители