В повестта "Преди да се родя" авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.

Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот....

Може да се каже, че духовното развитие на нашия народ преди епохата на Възраждането най-добре е представено в неговите поетически творения, в многобройните и разнообразни народни песни, легенди, приказки и пословици.

Чрез сборника "Старопланински легенди", авторът се връща към миналото на родния край. Преди всичко от Жеравна идват великолепните вълнуващи образи. Историята присъства не като хроника на събитията, а като хроника на нравите, като веков

Алеко изповядва, че най-щастливият момент в живота му бил, когато му хрумнала идеята да напише «Бай Ганю». Всъщност, преди да му хрумне тази идея, преди да дойде до съзнанието му, тя е назрявала постепенно у него.

Посланията на Любен Каравелов в повестта му "Маминото детенце"се отнасят преди всичко до нравствени въпроси,свързани с възпитанието на младото поколение.Те се осъществяват творчески,посредством героите в творбата.

Алеко има едно съкровено желание.Той иска да види "неземния рай".Преди срещата той подготвя читателя с възклицателното изречение:"Ниагара!". Писателят пожелава на всеки да усети тези чувства,които той изпитва преди срешата...

Както преди, така и сега има деца, които са лишени от всичко, което би трябвало да има всеки човек, но понякога живота е несправедлив.

В повестта си "Преди да се родя" Ивайло Петров показва света в криво огледало. На мястото на идеализираният селски бит е нарисувана картината на примитивното и диво село, на мястото на красотата и романтиката, намираме грозота и отчуждение....

ЛИС на тема "Картината на света в "Преди да се родя".