И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята? Дълъг, песъчлив път, загледаш ли се в далечината, не виждаш какъв е той. Бъдещето е неясно. Той е и като книга. Зададеш ли си правилния въпрос, тя се отваря там, където е отговорът.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Къде се крие любовта в нас? Умеем ли да обгръщаме с нея своите близки?

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, същия този свят , който ни осигурява...

Едно есе за Иван Вазов,свързано с неговия творчески път и неговите произведения.

Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Какво е ада ? Мястото, където отиват някои хора след смъртта си или там, където са били цял живот ?