Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.
Поезията на Вапцаров представлява отворен диалог със света и човека в него. Лирическият герой в "Песен за човека" разкрива себе си и своята човешка същност в променящия се свят...
"Божествена комедия" е откровено и открито осъждане на всички, които са злоупотребявали с истината. Греховете на духа са престъпление срещу висшите морални закони, срещу правдата и цялото човечество, срещу мъдростта и правилата на Вселената...
Страстен бунт срещу житейските неправди разтърсва младия, но вече укрепнал лирически гений на Яворов и българската поезия става свидетел на това, което вече нееднократно е изживявала и което все по-често ще има щастие да изживява...
Стихотворението отзвучава като финален акорд в първия цикъл на стихосбирката "Моторни песни" и на практика се превръща в негово заглавие - изменението е незначително: "Песни за човека"...