В националната българска литература творчеството на Иван Вазов е емблема на ярка отговорнот към историческата памет на народа, в която с гордост и преклонение писателят вгражда събития и образи.

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов

Патриотичните идеи са заложени дълбоко в съзнанието и творчеството на Иван Вазов. Чрез своите "песни" той изпълнява своя патриотичен и синовен дълг към отечеството.

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът "Под игото" на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък...

В първа и втора глава писателят постепенно въвежда читателя в света на хъшовете. За да изясни техния начин на живот, идеалите и копнежите им, Вазов прави подробно описание на нощния град...

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

Чрез цикъла "Епопея на забравените", част от който е стихотворението "Опълченците на Шипка", Вазов увековечава подвига на възрожденските герои.

Иван Вазов - патриарх на българската литература - доклад за Иван Вазов и мястото и приносът му в българската литература.

Воден от любовта си към България, Вазов ú посвещава творчеството си. Поетът защитава ревностно всичко родно (народ, история, природа, език) от неоснователните обвинения на хулителите му...

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са оп