Моята прогноза за българската популация - есе по биология и здравно образоваие. България - нашата родна земя, нашият "земен рай", подарен ни от природата и сътворен от човека. Населена с умни и храбри хора още от далечното минало...

Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

Проблемът за изгнанието е въ¬веден чрез мотива за покоя, за странно настъпи¬лата тишина в природата и в човешката душа след красивия миг на буря и бунт, слели дух и родна земя в единен порив за свобода...

Откакто човек живее на тази земя той първо мисли за себе си и след това за околните и средата в която живее. Преди човешката цивилизация да се развие това просто не е имало никакво значение или отражение върху околната среда.

В повестта "Немили-недраги" се разкрива възвишеният образ на хъша-патриот,който успява да запази достойнството си в чуждата земя. Действителността притиска емигрантите,но не може да ги лиши от мечтите им,да ги превърне в егоисти...

В стихотворението "Елегия" Х.Ботев елегично представя робската участ на народа, трудностите, които сънародниците изпитват в нещастното си пребиваване по поробената българска земя...

Вазовото поетическо дело е свързано дълбоко с българската земя, със съдбините на българския народ и неговите надежди, страдания и радости. Всичко това прави творчеството му неделимо от България. Един образ се откроява особено ясно – образът на родината...

На първо място това е Горазд според ПЖМ, където, запитан от учениците си кого определя за свой заместник, Методий посочва именно Горазд. "Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен"...

Животът на планетата Земя е едно училище, в което можеш непрестанно да се учиш от разтворената книга на Природата..

Ботевото изповедно АЗ избира свободното бъдеще на всички страдащи на родна земя, включително и на любимата. Между любовта на роба и обичта на свободния застава страданието на народа. То е мъчителен стон, отекнал дълбоко в сърцето на лирическия герой, койт