В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетични достижения и налагащите се от съвремието...

Отношенията "личност-род-история" са проблемен център на романа "Железният светилник". Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен про

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите –

Образа на Хектор в 22 песен..................................

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.

Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...

С трагедията си "Хамлет" Уилям Шекспир полага основите на редица велики произведения. Безспорно обаче "Хамлет" е трагедията, която вълнува най-много хора по целия свят, защото в нея главният герой води една вечна борба – борбата между

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.